Предстои разруха: Упадъкът на социалното доверие

Увеличиха ли се заплатите 10 пъти, за да съответстват на 10-кратното увеличение на цената на скромна къща?

Не. Това е социалната рецесия накратко.

Стагнацията във възможностите за работа и печалба (т.е. финансова рецесия) води до социална рецесия, загуба на възможностите за зрял живот: възнаграждаваща кариера, семейство и собствен дом.
При социална рецесия безработните млади хора може да са затънали в юношески нарцисизъм, избягвайки амбициите си не само в работата, но и в романтиката и брака.

Има три съставки на социалното доверие:

1) самовъзвеличаването на вътрешните хора;
След като вътрешните лица се съсредоточат максимално на личната си изгода като цел на тяхната работа, стойността на услугата на институцията за обществото се разпада зад крехкия параван на самообслужващия PR, насърчаващ успехите на кухата институция.

2) влошаване на компетентността
Тези вътре в организацията смятат, че имат каквото е необходимо, докато не възникнат предизвикателствата, които те не осъзнават или не разбират напълно поради институционализираната недостатъчна компетентност.

3) несигурност, генерирана от растящото неравенство/разходи за живот и влошаване на социалната мобилност, всички от които подкопават доверието в социалния договор, т.е. нашата увереност, че системата не е монтирана в полза на малцината за сметка на многото.
Когато заинтересованите вътрешни хора вече не се интересуват от недостатъчната компетентност на организацията, това е токсично за социалното доверие.

В обществото този разпад подкопава социалния договор, имплицитното разбиране, че системата е функционална и справедлива, т.е. равни условия и ние „получаваме това, за което плащаме“, т.е. ще получим справедлива стойност за нашата работа и пари.

Да разчиташ на измислици и пропаганда също е токсично за социалното доверие.
Когато усетим, че сме само тъпаци, ограбени от корпорации и институции и печалбите отиват при малцина за наша сметка, губим доверие в системата.